Десети
Пак ноември, ден десети.
Спомени нахлуват мили.
Уж си вдигахме ръцете,
а останахме без сили.
Вярвахме във светлината,
а живеем все във мрака.
Плюем днеска тази дата
и за нова, всеки чака.
Тя със чакане не идва.
Трябва някой да я случи.
Нивата не ще молитва,
магистралата - каруци.
Кой усмивките ще върне
и сълзите ще изтрие?
Ден десети не е първи.
Кучешки народът вие.
Лешоядите са много.
Мърша - колкото поискаш.
Всеки се надява в Бога,
но да действа, не му стиска.
Този празник е помана.
Ехото крещи сърдито:
"Вашта мама, вашта мама...",
но се блъска във скалите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
