Дете на България
"Искам да счупя оковите на тоя скапан свят!"
Крещеше срещу мене тя,
готова сякаш да ме изяде
и аз не знаех откъде
родила се е тази сила!
Опулен гледах и мълчах,
аз добиче, тя пък звяр,
и страх ужасен на талази:
"Боже, как така се мрази!?"
Учудено се питах как тая твар
събрала е кураж
и сега пенясала крещи:
"И ти виновен си, и ти!"
Аз!? Но, момиче, мене не сочи,
аз виждам хубаво
какво си глупаво!
Усмивка лека и после... шамар.
Тя е звяр.
Тя е млада.
Наскоро родена.
Има си и дом, и майка, и баща,
и баба има, и сестри, и братя -
всичко!
А камъни от джоба вади
и замеря:
"Революция!
Долу старите чанти!
Кранти!"
Уви, не разбирам
и пак се прибирам
в обора, пълен със злато,
със свежа водица
и росна тревица:
"Ей, брей, че кеф!"
А отвънка, чувам, някой крещи
и по стените шари графити"
"КРАНТА!
СТАРА ЧАНТА!
ВЪН!"
Не ме будете, моля, от сън.
Незаконно е!
****
Ах, днес я съдите за страшната й сила,
а утре за страшната апатия...
Тя е млада.
Наскоро родена.
Тя е дете на България!
На В. Р.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никой Все права защищены
