Безкомпромисен (Никой)
50 510
30.01.2009 г., 12:28 ч.

Дете на България 

  Поезия
527 0 4

"Искам да счупя оковите на тоя скапан свят!"

Крещеше срещу  мене тя,

готова сякаш да ме изяде

и аз не знаех откъде

родила се е тази сила!

Опулен гледах и мълчах,

аз добиче, тя пък звяр,

и страх ужасен на талази:

"Боже, как така се мрази!?"

Учудено се питах как тая твар

събрала е кураж

и сега пенясала крещи:

"И ти виновен си, и ти!"

Аз!? Но, момиче, мене не сочи,

         аз виждам хубаво

         какво си глупаво!

Усмивка лека и после... шамар.

            Тя е звяр.

            Тя е млада.

         Наскоро родена.

Има си и дом, и майка, и баща,

и баба има, и сестри, и братя -

               всичко!

А камъни от джоба вади

              и замеря:

             "Революция!

              Долу старите чанти!

              Кранти!"

Уви,  не разбирам

и пак се прибирам

в обора, пълен със злато,

със свежа водица

и росна тревица:

"Ей, брей, че кеф!"

А отвънка, чувам, някой крещи

и по стените шари графити"

          "КРАНТА!

      СТАРА ЧАНТА!

              ВЪН!"

Не ме будете, моля, от сън.

        Незаконно е!

              ****

Ах, днес я съдите за страшната й сила,

а утре за страшната апатия...

             Тя е млада.

           Наскоро родена.

      Тя е  дете на България!

 

На В. Р.

© Никой Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??