Детелина
През гори, поляни,
дето мина,
все се взирам
да намеря детелина!
Щастие, късмет,
любов красива
ще ми носи тя
доде съм жива!
Спирам уморена
с мъка на душата,
ето, нещо трепва,
виждам я в тревата!
Всяко листче тук е символ
на зора изгряла,
здраве, щастие, богатство
и любов затляла...
Тя към мен
глава накланя,
с укор сякаш
ме приканя
да я взема,
да ме води с нея
като приказна,
вълшебна фея.
И напътства ме със знаци,
руни древни,
да не бъркам вече пътя
със мъже неверни,
да не влюбвам се лудешки,
да не бъда всеотдайна,
да не правя нови грешки
със любов нетрайна...
С мойта детелина
тичам през полята.
Зная, другата наблизо
някъде я чака
и когато аз намеря
втора като нея,
зная, тебе аз намирам,
с тебе ще живея...
2003 г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
