Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
26 февр. 2007 г., 17:44

Детелини 

  Поэзия
807 0 16

Среднощно сбогуване –  в тъмното вихърът

ми отвя детелините, четирилистните.

В самотно пътуване безкрайно, заникъде

аз намерих очите си в тъмното скрити.

И познах тишината. След дивата музика

чух как бият сърцата в гърдите на другите

и разбрах, че земята под мен се бунтуваше,

а небето болеше, ранено от думите.

 

Тежък дим ме оплиташе, от омраза измислен –

осъзнах, ненамясто съм търсила истини:

че съм мила очите си  с водата солена

и съм крила мечтите си зад чуждите схеми.

 

И тогава поисках да върна надеждите,

да сваля всички брони от своята нежност,

да населя простора с криле и със песен,

да моля за прошка под сълзите небесни,

над цветята да плача, раздала се в рими...

 

... сега знам, в сърцата растат детелини...

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??