Среднощно сбогуване – в тъмното вихърът
ми отвя детелините, четирилистните.
В самотно пътуване безкрайно, заникъде
аз намерих очите си в тъмното скрити.
И познах тишината. След дивата музика
чух как бият сърцата в гърдите на другите
и разбрах, че земята под мен се бунтуваше,
а небето болеше, ранено от думите.
Тежък дим ме оплиташе, от омраза измислен –
осъзнах, ненамясто съм търсила истини:
че съм мила очите си с водата солена
и съм крила мечтите си зад чуждите схеми. ...