Чакаш миг, после два,
минава времето и става дни.
После се превръща и в години.
Питаш се? Кога ли беше ти дете,
а днес си вече зряла дама?
И мислиш ти, когато си на пет,
защо ли всички край теб щипват те,
потупват те и чакат да им се усмихнеш?
А ти се питаш?
Защо ли аз не съм на ваше място?
И ето идва ден. Ти пощипваш,
ти потупваш и питаш се отново? ...