Jan 12, 2008, 10:36 PM

Детето в мен

  Poetry
2.8K 0 3

 

Чакаш миг, после два,

минава времето и става дни.

После се превръща и в години.

 

Питаш се? Кога ли беше ти дете,

а днес си вече зряла дама?

 

И мислиш ти, когато си на пет,

защо ли всички край теб щипват те,

потупват те и чакат да им се усмихнеш?

 

А ти се питаш?

Защо ли аз не съм на ваше място?

 

И ето идва ден. Ти пощипваш,

ти потупваш и питаш се отново?

Защо ли аз не съм на ваше място?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Узунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Странни са хората наистина...Ако искаш,ще успееш да запазиш детето в себе си! Браво за стиха!
  • Отговарям ти с мое стихче:

    бичам те дете.

    Обичам те дете,
    обичам твоя смях звънлив,проясняваш синьото небе,
    на моя свят измъчен.
    Напомняш ми за моето детство,как държах в малките ръце
    безгрижието,как не се налагаше да бъда друг а с ласката на
    детското сърце,очарователен бе света,живота цветен.
    Обичам те дете.
    Твоята наивност стопява в мен всека болка,
    спомен за това,което бе и е.
    Щастие-разхождаш се подскачащо и в твоите очи,неистово гори чистота,невинността на радостта в зачатък.
    Ти връщаш ме отново с твоите палави закачки
    и пробуждаш в мен едно дете.
    Аз възрастен съм вече,живота ми е пълен с борби,но със теб дете,
    чувствам се свободен да играя...нали и аз съм бил дете и още съм едно мечтаещо и палаво дете.
    Нали от теб научих се да обичам силно,с детската наивност на детето,
    и с истинското влюбено сърце.
    О,исках да порасна,както искаш ти сега.
    Не бързай миличко,твоят свят е по-богат от моя.
    Но запази това което е във теб дете.
    Загубиш ли го,не лебед бял,ще бъдеш звяр.
    Запази детето,чуваш ли в борбите,
    злостта на хората ще те гнети,трудностите често
    ще отварят прозорци и врати на твоята душа,
    недоверие и мнителност ще се прокрадва в твоите очи,
    но запазиш ли детето,ще можеш пак като дете,
    да скачаш,да се радваш,да обичаш-
    С ДЕТСКАТА НАИВНОСТ НА ДЕТЕТО И С ИСТИНСКОТО ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ.
  • Така е...Децата искат да порастнат, ко когато порастнат искат отново да са деца...Бреаво...Хареса ми...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...