Защо подвластна оставам
на старите детски мечти?
Защо не спирам да бягам
от гласа, който казва ми "спри".
Детето в мен отдавна умря,
отвориха се толкова много врати.
Но жива остана онази мечта
и в сърцето ми докрай ще гори.
Като малка все си мечтаех
да срещна някога любовта.
Мечтаех си, ала не знаех,
че тя е само мечта...
Сега пораснах и осъзнах,
че не може да се сбъдне това,
което умира в деня
и се ражда само в нощта.
Захвърлих всички надежди,
обещах си да гледам напред.
Но горещи, бодливи копнежи
ми навяваха стар силует.
Защо продължих да мечтая,
защо подвластна оставам.
Защо затворих вратите на Рая
и защо не спирам да се предавам.
Време е да се откажа сега,
крайно време е да разбера,
че не може да се сбъдне онова,
което е само мечта...
© Тайнствената Все права защищены