21.04.2011 г., 6:04

Детска Мечта

1.1K 0 3

Защо подвластна оставам

на старите детски мечти?

Защо не спирам да бягам

от гласа, който казва ми "спри".

Детето в мен отдавна умря,

отвориха се толкова много врати.

Но жива остана онази мечта

и в сърцето ми докрай ще гори.

Като малка все си мечтаех

да срещна някога любовта.

Мечтаех си, ала не знаех,

че тя е само мечта...

Сега пораснах и осъзнах,

че не може да се сбъдне това,

което умира в деня

и се ражда само в нощта.

Захвърлих всички надежди,

обещах си да гледам напред.

Но горещи, бодливи копнежи

ми навяваха стар силует.

Защо продължих да мечтая,

защо подвластна оставам.

Защо затворих вратите на Рая

и защо не спирам да се предавам.

Време е да се откажа сега,

крайно време е да разбера,

че не може да се сбъдне онова,

което е само мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах много.Браво!
  • Мерси много
  • Харвсах За жалост, понякога мечтата цял живот си остава мечта... но разбира се, не винаги, за това живеем с надеждите си
    Хубав стих .

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...