Детска Мечта

21.04.2011 г., 6:04 ч.

Поезия » Бели стихове

834 0 3

Защо подвластна оставам

на старите детски мечти?

Защо не спирам да бягам

от гласа, който казва ми "спри".

Детето в мен отдавна умря,

отвориха се толкова много врати.

Но жива остана онази мечта

и в сърцето ми докрай ще гори.

Като малка все си мечтаех

да срещна някога любовта.

Мечтаех си, ала не знаех,

че тя е само мечта...

Сега пораснах и осъзнах,

че не може да се сбъдне това,

което умира в деня

и се ражда само в нощта.

Захвърлих всички надежди,

обещах си да гледам напред.

Но горещи, бодливи копнежи

ми навяваха стар силует.

Защо продължих да мечтая,

защо подвластна оставам.

Защо затворих вратите на Рая

и защо не спирам да се предавам.

Време е да се откажа сега,

крайно време е да разбера,

че не може да се сбъдне онова,

което е само мечта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.