Как липсва ми тихата омая
на родната ми къща, където станах мъж.
С майчината ласка, нежна и любяща
и бащина повеля, обливаща ме като летен дъжд.
Къщата, в която раснах и играех
в игри забавни с приятели добри.
С нагласа за подвизи юнашки,
със сълзи и усмивки и със сбъднати мечти.
И спомена за градината красива
и мамините цветове,
с ароматните цветя със свежест дива,
отнасящи те в други светове. ...