7 jun 2017, 13:18

Детски спомени

  Poesía » Civil
902 1 0

Как липсва ми тихата омая

на родната ми къща, където станах мъж.

С майчината ласка, нежна и любяща

и бащина повеля, обливаща ме като летен дъжд.

 

Къщата, в която раснах и играех

в игри забавни с приятели добри.

С нагласа за подвизи юнашки,

със сълзи и усмивки и със сбъднати мечти.

 

И спомена за градината красива

и мамините цветове,

с ароматните цветя със свежест дива,

отнасящи те в други светове.

 

И живея с факта, че всичкото това го имаше

и спомена за него ме подкрепя и ми помага да съм жив.

По лесно реалностите на живота сложен да приема

за да стане цветен, а не посредствен, див и сив.

 

И това е базата основна, която ме създаде,

която смятам, че направи ме човек.

С принципи да виждам истинското в живота.

За доброто да се боря и срещу лошото да търся лек.

 

И когато стигна до житейските моменти тежки.

До моментите, в които започва да боли.

С тези скъпи спомени се релаксирам,

добивам сили и усещам, че съм жив.

 

Така усещам и че съм истински!

 

                                         Стефан Цеков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Цеков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...