17 июн. 2007 г., 16:23

Детските клетви

Поэзия

797 0 13

Детските клетви ме следват все още...
Още от тях ме е страх!
Будят ме в мойте цигарени нощи.
После заспивам със тях.

Колко от тях съм престъпила вече...
Колко предадох без срам!
Щото да бъдеш ЧОВЕК, не човече
има си свойта цена!

Колко инат и настойчивост вложих...
Колко лета пропилях!
Колко цветя по гробове положих!
Смърти на вери и смях!

Детските клетви мастилено плачат
в оня дебел лексикон...
Знам, че със мене докрай ще ги влача.
Както неписан закон!

Те ще са мойта любов и проклятие.
Съдник и верен другар!
Знам, ще ме молят да търся разпятие...
........................................
Те - моя мъка и ДАР!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Haoma (РАДА)

"Знам, че със мене докрай ще ги влача."
Настръхнах!

2007-06-24T18:52:30+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Твоята поезия е ДАР за мен.

2007-06-19T11:20:33+03:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Великолепно е, Катя! Нека никога не загубваме детското в себе си и в душите си да си останем деца! Поздрав!

2007-06-17T21:28:37+03:00
Candie (Валентина Атанасова)

Великолепен стих.Подрав!

2007-06-17T20:29:27+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Силен стих.

2007-06-17T20:27:36+03:00