recent (Лъчан)
20 39
12 апр. 2023 г., 22:45

Диагноза 

  Поэзия
747 3 5

Покълва всяка малка тишина -

филизите си тънички простира
и някак плахо със нощта
под стряхата отново се събира.

Небето виж! Там падат две звезди,
отчаяни в съня да се откриват
и гаснат тъжно техните следи
зад покривите щом се скриват.

А някъде, в далечните треви,
където слънцето не жари...
Там любовта лекува без да ни боли,
а вятърът не щипе ами гали.

Да, точно там ме потърси -
ще бъда с избелялата си шапка
и бавно ще отпивам твоите сълзи,
за да не се изгуби нито капка...

Там вятърът ще свири стария рефрен,
ще никне пак диворастяща роза.
Денят ще е привидно най-обикновен,
но любовта ще бъде вечна диагноза.

© Лъчан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мария, Георги, благодаря за добрите думи и съвети.
  • Чудесно.
    Това, което за някого е слабост, аз виждам, като собствен стил.
    Браво.
    Поздравявам те.
  • Добре пишеш, с чувство и усет към живите образи. Особено в началото метафората много ми хареса! Нужно ти е да поработиш за постигане на стройна ритмичност, направи го!
  • Благодаря, Антоанета. Закъде сме без мечти
  • Красив любовен стих. Следвай мечтите си!
Предложения
: ??:??