Диагноза
Покълва всяка малка тишина -
филизите си тънички простира
и някак плахо със нощта
под стряхата отново се събира.
Небето виж! Там падат две звезди,
отчаяни в съня да се откриват
и гаснат тъжно техните следи
зад покривите щом се скриват.
А някъде, в далечните треви,
където слънцето не жари...
Там любовта лекува без да ни боли,
а вятърът не щипе ами гали.
Да, точно там ме потърси -
ще бъда с избелялата си шапка
и бавно ще отпивам твоите сълзи,
за да не се изгуби нито капка...
Там вятърът ще свири стария рефрен,
ще никне пак диворастяща роза.
Денят ще е привидно най-обикновен,
но любовта ще бъде вечна диагноза.
© Лъчан All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мария, Георги, благодаря за добрите думи и съвети.
-
Чудесно.
Това, което за някого е слабост, аз виждам, като собствен стил.
Браво.
Поздравявам те. -
Добре пишеш, с чувство и усет към живите образи. Особено в началото метафората много ми хареса! Нужно ти е да поработиш за постигане на стройна ритмичност, направи го!
-
Благодаря, Антоанета. Закъде сме без мечти
-
Красив любовен стих. Следвай мечтите си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
