21 янв. 2012 г., 04:13

Диамантено цвете

975 0 1

Диамантено цвете в утрото си ти,

попило ненаситно най-ярките лъчи,

с ухание на диви борови игли

и с желание за нови светли дни.

 

Гледам листата ти шлифовани,

тази прелест света озари.

Перлена сълза небето нежно отрони,

към цветето устремена  дъжда догони.

 

Слънцето жестоко блесна, не се смили,

заби светлина в диамантени стени,

разчупиха се мощно причудливи синеви,

цветето грейна и с любов сърцето ми взриви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може още да се шлифова стихът ти, Ирен, за да добие още по-голяма убедителност - откъм ритъм, избор на по-интересни римни съчетания, земляче, изясняване на смислите. Инак знаеш, че е чест да сме родени в града на Георги Костантинов. Поздрави далечни и успех! Ив

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...