21.01.2012 г., 4:13

Диамантено цвете

966 0 1

Диамантено цвете в утрото си ти,

попило ненаситно най-ярките лъчи,

с ухание на диви борови игли

и с желание за нови светли дни.

 

Гледам листата ти шлифовани,

тази прелест света озари.

Перлена сълза небето нежно отрони,

към цветето устремена  дъжда догони.

 

Слънцето жестоко блесна, не се смили,

заби светлина в диамантени стени,

разчупиха се мощно причудливи синеви,

цветето грейна и с любов сърцето ми взриви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може още да се шлифова стихът ти, Ирен, за да добие още по-голяма убедителност - откъм ритъм, избор на по-интересни римни съчетания, земляче, изясняване на смислите. Инак знаеш, че е чест да сме родени в града на Георги Костантинов. Поздрави далечни и успех! Ив

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....