Дилема
505
0
0
И се мъча, и се радвам
във живота си разкъсан.
Къшей хлебец си открадвам
всеки ден - от мен накъсан.
Че по кървава пътека
тътря си петите стари.
И с търпение, полека
пуша дните си-цигари.
Тъй поне броя ги всички
и ги драсвам в календара,
а пък мислите ми-птички
все докосват болка стара.
Ако днес ви се похваля,
няма кой да ми повярва!
Ако с нещо се оплача,
няма кой да ми помогне!
Таз дилема ме съсипва -
няма среден път за нея.
Тънък гняв във мене кипва...
Хвърлям котвата на кея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
