Дилема
500
0
0
И се мъча, и се радвам
във живота си разкъсан.
Къшей хлебец си открадвам
всеки ден - от мен накъсан.
Че по кървава пътека
тътря си петите стари.
И с търпение, полека
пуша дните си-цигари.
Тъй поне броя ги всички
и ги драсвам в календара,
а пък мислите ми-птички
все докосват болка стара.
Ако днес ви се похваля,
няма кой да ми повярва!
Ако с нещо се оплача,
няма кой да ми помогне!
Таз дилема ме съсипва -
няма среден път за нея.
Тънък гняв във мене кипва...
Хвърлям котвата на кея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
