Димитровден
ДИМИТРОВДЕН
... с две липи отпред...
Със рани от главата до петите
докретах до един далечен праг.
И някак като сън са ми липите
и двама-трима старци, дето пак
прехвърлят броеници до дувара -
мънистата се губят като в пръст
в ръцете им. Лозите, вече стари,
със мъка раждат. И като на кръст
разпънати са винените истини,
с които, прокървила, есента
в забрава им налива младост в мислите
и с камъни замеря по нощта,
там, дето през тъмницата заминаха,
нагиздени със свещи и цветя,
на мъжките животи половините...
Пресъхнала е селската река...
Завързал за едно хвърчило дните си,
последният махленски малчуган
ме стрелва с поглед, плюе на петите си
и става пред очите ми голям.
До бащината къща - път разкалян.
Липите ми отсекли за дърва.
А в мен като над стара наковалня
камбанено стоварва се чукът...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галена Воротинцева Все права защищены
