galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
27 окт. 2009 г., 11:28

Димитровден 

  Поэзия » Другая
3989 1 46

ДИМИТРОВДЕН

                                           ... с две липи отпред...

Със рани от главата до петите
докретах до един далечен праг.
И някак като сън са ми липите
и двама-трима старци, дето пак
прехвърлят броеници до дувара -
мънистата се губят като в пръст
в ръцете им. Лозите, вече стари,
със мъка раждат. И като на кръст
разпънати са винените истини,
с които, прокървила, есента
в забрава им налива младост в мислите
и с камъни замеря по нощта,
там, дето през тъмницата заминаха,
нагиздени със свещи и цветя,
на мъжките животи половините...
Пресъхнала е селската река...
Завързал за едно хвърчило дните си,
последният махленски малчуган
ме стрелва с поглед, плюе на петите си
и става пред очите ми голям.
До бащината къща - път разкалян.
Липите ми отсекли за дърва.
А в мен като над стара наковалня

камбанено стоварва се чукът...

© Галена Воротинцева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Голяма си!!!
    Благодаря ти, че ми нарисува този Димитровден!
  • Нявга било е, а днес не така е.
    Кой да насели покоя с живот?
    Старата къща мълчи и нехае,
    селската уличка - в тръни и глог.

    Гал! Отново бъркаш в раните на сърцето ми. Толкова красиво, цветно и носталгично стихотворение за роден дом и село не съм срещал. Бъди!!!
  • благодаря!
  • Дълбок ПОКЛОН пред таланта ти!!! Видях, чух...и боли...
    Поздрави!
  • Благодаря на всички, които се отбихте и съпреживяхте с топлина и обич!
  • Пътечката, обрасла със коприва
    наказва на нозете ми отсъствието...
    Божурите - тревата ги е скрила,
    а розите след баба...не разцъфнаха.
    Оградата е лекичко приведена.
    Почти е цяла(като мен)Пропуска
    във две посоки части от вселената
    да влизат и излизат като чувства...

    Поклон и от мен за този ти стих!Носталгията ме хвана за гърлото.
  • До бащината къща.
  • Искам само да кажа, че стиха ти е...
    гениален!!!*

    ...и да си помълча.
  • Не може болката да се изкаже по-красиво! Поздравления!
  • Прекрасно и тъжно !
  • Изумителна си, Галена! Дълбае поезията ти, разравя мислите и достига до там, докъдето трябва... Почитания!
  • Чувството е взаимно
  • Лека нощ, Магьоснице!
  • болка е и поезия...
    със сълзи в очите...Галина, с нежност.
  • Пред силата и дълбочината на думите ти,се прекланям!
  • "Във времена на заблуда да кажеш истината е революция." - Дж. Оруел
    Как искам блудния син да се завърне... Къде е революцията на душите...
    Прекрасно произведение, благодаря ти!
  • за всяка една дума ти благодаря!
  • Ех, да можех и аз така....
    Прекрасен стих!
    Като всички преди.
    Удоволствие е да Ви чете човек.
  • Разплака ме, Галена! Нека запазим спомена за двете липи. Всеки ги има в своето детство.... Поздрави и прегръдки, Галена!
  • Много пъти идвам и все не мога да те коментирам.Тъжното ми викаш...
  • Колелото на живота...Ама и ти ме завъртя!!!!
    Поздрави,Галена ! Възхитена съм Често съм тук...Удоволствие е
  • Истинска и непринудена! Пристъпвам по разгарените ти думи, Галена, като по жарава, с благородството на човек, напуснал мамината къща. Докосна ме толкова дълбоко, че сега, когато ти пиша...
  • Благодаря ви, че съпреживяхте с мен този Димитровден - храмов празник на родното ми село.(като административна единица е град). Благодаря ви! Стоплихте ме!
  • Чудесна. Страхотен изказ - много цветен и колоритен. С удоволствие те чета!
  • Много вълнуващо, Гал!
    Мъка е завръщането в бащината къща, в обезлюдените краища,в спомените...
    Завръщането! То е много важно! От там черпим сили и себе си...
    Добре е постъпила лирическата.. Макар и между чука и наковалнята, да се надяваме, че ще се намери...
    За кой ли път се търсим в корените си, за кой ли път миналото спасява настоящето..
    Прекрасен стих, Гал!
  • Прекарсна образност!!!
    Неповторима мъдрост!!!
    Крайно време ти е и за проза!!!
    Поздрави и от мен!!!
  • Тази твоя поезия! Такава образност... Такава емоционална наситеност. Невероятна си. Въздействаща. Нямам думи!
  • Много добре много чувство много картинност.Браво.
  • Чисто! От душата!
    Поздравления!
  • Ще се цитирам:
    Отлетяло село. Виждам го във ято птици.
    Онемяла съм. И много тихо ми се плаче.

    Прегръщам те за тези стихове, не съм забравила и другия за баба...
  • Удоволствие беше за мен!Поздрав!
  • колко много обичам да те чета... и колко хубаво и мило ми става...
    Галена
    Благодаря за поезията!
  • Ох!Толкова е хубаво...и тъжно...и човешко...и истинско!
    Прегръщам те, Галена!
  • Светът на мъртвите и мирисът на земята,на отиващия си земен живот,в ръцете остава само вечността и споменът за неугасимата обич...
  • Носталгичен и истински - до болка!!!
    Поздравления, Гале!
  • Удоволствието беше мое!
    Благодаря ти!
  • Почувствах го! Прекланям се...
    Поздрав!
  • Хубаво и силно!Поздрави!
  • ТЪЖНО! Във нашето село пък, камбаната отдавна е отмъкната
    и моето училище го няма, стои си само двора без ограда!
    Такова е днеска положението, във много, някога оживени и красиви села!
  • Браво!Напипала си точно пулса!Поздрав с мой!

    Реалистично

    Здраво хората работят
    чак до здрач от ранина
    и от лятото приготвят
    най-различна зимнина.

    Вечер гледат сериали-
    от вълнение не спят.
    Сякаш времето е спряло
    своя неизменен бяг.

    Чакат младите в неделя-
    радват им се от сърце.
    А мегданът глухо стене-
    няма песен и хорце...

    В двора празен на школото
    муле кротко си пасе.
    Ей така тече животът
    в китно българско селце...
  • Възхита! И мълчание...
    Поздрав от сърце!
  • И върху мен се стоварват като тревожни удари на камбана тези искрени откровения на Галена - една доказана будителка от най-чиста проба!
  • Оживя в мен стихът ти, Галена... оживя...!Благодаря за удоволствието!
  • Много ми хареса, Галена!
    Силно и истинско!
  • Дълбоко и истинско!Благодаря!
  • Благодаря ти за този стих! Загорча ми от истината, но какво да се прави - истина е! Последният селски малчуган - и той ще избяга в града. Селото ще остане като след пожар - безлюдно и страшно тихо!
Предложения
: ??:??