Диптих за целувката
1.
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна,
разплакана струна
пак сърцето ми тихо тупти...
И отново разтваряме устни,
нежно жаждата да утолим -
от любов и страх да не изпуснем
този нежен миг незабравим.
2.
Стопили залеза
в една целувка,
отново се поглеждаме със плам...
Не е лъжа,
не е преструвка,
че всичко аз за теб ще дам...
Прегръщаме се после, закопнели
за топлината на телата си, блажена,
надеждата в очите си видели
и в нашите усмивки отразена...
И тръгваме, отново сплели длани,
напред, към хоризонта на съдбата,
забравили съсирените рани,
защото след дъжда идва дъгата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
