Диптих за целувката
1.
Като залез
над синя лагуна,
твоят поглед отново блести...
Като тъжна,
разплакана струна
пак сърцето ми тихо тупти...
И отново разтваряме устни,
нежно жаждата да утолим -
от любов и страх да не изпуснем
този нежен миг незабравим.
2.
Стопили залеза
в една целувка,
отново се поглеждаме със плам...
Не е лъжа,
не е преструвка,
че всичко аз за теб ще дам...
Прегръщаме се после, закопнели
за топлината на телата си, блажена,
надеждата в очите си видели
и в нашите усмивки отразена...
И тръгваме, отново сплели длани,
напред, към хоризонта на съдбата,
забравили съсирените рани,
защото след дъжда идва дъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени