Диря в морето остави нашата мимолетна любов,

вълните на душите ни сблъскаха се сякаш в скали,

от яростен тътен не чу ти моя зов

и остана в пространството викът ми към тебе, нали?

В лодката, която ни носеше леко по водите тъй топли,

усетих нежността на твоите красиви очи,

и бързо унасяха се в сърцето ми критите вопли,

гледаше ме влюбено поглед по-син от морето дори.

И сякаш усетил нашата бленувана дълго идилия,

Посейдон разгневен пристигна при нас,

разклати увереността ми в тебе – за мене Единия,

дочух и звън да отчита злокобно сетния час.

Диря по пясъка със стъпки оставям,

носталгично загледана в синия безкрай,

всяка година обещавам си „От днес те забравям!“,

обвиняваща себе си, че на рая наш, сложих край.

~Десислава К.~