Диря в морето
Диря в морето остави нашата мимолетна любов,
вълните на душите ни сблъскаха се сякаш в скали,
от яростен тътен не чу ти моя зов
и остана в пространството викът ми към тебе, нали?
В лодката, която ни носеше леко по водите тъй топли,
усетих нежността на твоите красиви очи,
и бързо унасяха се в сърцето ми критите вопли,
гледаше ме влюбено поглед по-син от морето дори.
И сякаш усетил нашата бленувана дълго идилия,
Посейдон разгневен пристигна при нас,
разклати увереността ми в тебе – за мене Единия,
дочух и звън да отчита злокобно сетния час.
Диря по пясъка със стъпки оставям,
носталгично загледана в синия безкрай,
всяка година обещавам си „От днес те забравям!“,
обвиняваща себе си, че на рая наш, сложих край.
~Десислава К.~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Консулова Всички права запазени
