Празни думи, очи без желание.
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла.
Дърпат те дрипи от тази любов.
С тях да попият горчивата истина,
с тях да направят своя покров.
© Таня Тодорова Все права защищены