Дивак
На рамото ми поплачи, момиче,
че то познава сълзи,
после ще ти подаря кокиче
и вкъщи си иди.
Че аз съм вълк единак
и тук - за малко спрях,
че душата ми е вечен грях
във сърцето на дивак.
Вкъщи се прибери
и майка си поздрави,
после - кокичето и покажи,
тя ще си спомни... и ще ти прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены

