21 мар. 2007 г., 21:51

Диви коне

1.1K 0 7

  Диви коне

Влюбвах се...
като диви коне
препускаха чувства в душата ми.
Се гонеха,
спираха,
тръгваха пак,
да тичат на воля с мечтата ми.

Разлюбвах ги дръзко -
конете в душата ми диви са.
Забравях ги бързо -
не исках конете си питомни.

Но ето, че срещнах го.
Не влюбване - беше пожар.
Не знам как стана - направих го
на диви коне господар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно написано! Дано видиш някога препускащи на воля диви коне. И с каква страст се борят за своята свобода! Това е гледка пълна с красота, като тази на сълза в очите на сърна!
  • Това само една влюбена жена може да го направи - не просто "да покори мустанг", но и с обич да създаде техен цар!
    Отдавна те чета. Красиви образи създаваш!
  • Чудесен стих!!! Поздрави, Елена!!!
  • Поздравления!
  • Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...