21 mar 2007, 21:51

Диви коне

  Poesía
1.1K 0 7

  Диви коне

Влюбвах се...
като диви коне
препускаха чувства в душата ми.
Се гонеха,
спираха,
тръгваха пак,
да тичат на воля с мечтата ми.

Разлюбвах ги дръзко -
конете в душата ми диви са.
Забравях ги бързо -
не исках конете си питомни.

Но ето, че срещнах го.
Не влюбване - беше пожар.
Не знам как стана - направих го
на диви коне господар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно написано! Дано видиш някога препускащи на воля диви коне. И с каква страст се борят за своята свобода! Това е гледка пълна с красота, като тази на сълза в очите на сърна!
  • Това само една влюбена жена може да го направи - не просто "да покори мустанг", но и с обич да създаде техен цар!
    Отдавна те чета. Красиви образи създаваш!
  • Чудесен стих!!! Поздрави, Елена!!!
  • Поздравления!
  • Поздравления за стиха!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...