8 янв. 2005 г., 10:30

Дизайнерско

849 0 0

            ДИЗАЙНЕРСКО

 

Вълкът навлече модна овча кожа,

огледа се доволен и си рече:

“Кусур не може никой да ми сложи,

понеже по Версаче съм облечен!”

 

Уши си заекът от фина свила

като на Елвис лъскаво елече.

Изпъчи се пред свойта зайка мила:

“Личи си – Сен Лоран ми е предтеча!”

 

Пълзейки из пустинята, змията

изящно пъстра кожа в миг съблече,

подуши се и каза: “Ах, горката!

Как нямам тук парфюм “Шанел” наречен!”

 

Кокошката почука по яйцето:

“Излизай, рожбо, ти навънка вече!

Светът не се капична – общо взето,

тъй както Пако Гарвана предрече.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...