Jan 8, 2005, 10:30 AM

Дизайнерско

  Poetry
856 0 0

            ДИЗАЙНЕРСКО

 

Вълкът навлече модна овча кожа,

огледа се доволен и си рече:

“Кусур не може никой да ми сложи,

понеже по Версаче съм облечен!”

 

Уши си заекът от фина свила

като на Елвис лъскаво елече.

Изпъчи се пред свойта зайка мила:

“Личи си – Сен Лоран ми е предтеча!”

 

Пълзейки из пустинята, змията

изящно пъстра кожа в миг съблече,

подуши се и каза: “Ах, горката!

Как нямам тук парфюм “Шанел” наречен!”

 

Кокошката почука по яйцето:

“Излизай, рожбо, ти навънка вече!

Светът не се капична – общо взето,

тъй както Пако Гарвана предрече.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...