Днес

8 сент. 2013 г., 18:30

Поэзия » Другая

763 0 2

Днес

На слънцето лъчите щом покълнаха,

по човешки се събудих. По неволя.

В гърлото си буцата преглътнах я,

спокойна нощ не дирех и не молих.

Извадих си сърцето на разсъмване

и този ден излязох със усмивка,

но ето, не лъчи, а същи мълнии

очите слънчеви във мене се забиха.

И не допуснах аз, че завидели биха...

А как се мъчех да изглеждам хубава!

А как се мъчех да изглеждам жива!

Из пътищата най-окаляни изгубена,

преструвах се, че зная накъде отивам.

Фалшива бях, та болката да не приижда.

С едно сърце, помъкнала го в джоба си.

Къде сте, ми кажете, черни облаци?!

... Слънцето да ме не вижда и завижда...

А към нощта как бавно се придвижвам....