3 сент. 2006 г., 13:45

ДНЕС ДУШАТА МИ...ВИЕ КАТО СИРЕНА

908 0 16

Чуваш ли въздишките ми,

            тласъците на сърцето,

                             пулса на кръвта

             и воя на душата ми, Господи?

Като сирена…

Тук съм.
                          На колене… Пред Мадонaта
с младенеца.

В храма.  Пред тебе.

Болят ме сълзите

                              и плачат, Господи...

 Смирено застинала

                           в нозете ви - А

слугата ти, Господи,

Отчето...

Мирише на тамян... И вино.

                Люлеят се расо, крака и ръце

                                                   над мен,

 коленичила, за покой на душата ми.

Вия, Господи,

                            че в очите му дрънкат

                                            сребърници.

Ония на Юда  -

които Пилат даже му

върна засрамен.

                  И ме благослявят тези очи.

                 Мен -  маловерницата,  и ми

                 дават поредната прошка...

Празна съм, Господи!

Празна.

Днес в неделя. В дванайстата неделя

                                след Педесетница.

Затова...

Наклони небето! Да дойда!

Там където е чисто и светло,

където красотата блести...

Ще докосна телесните ти рани.

С устни ще  умия изсъхналата кръв

                                                 по тебе.

В твоя храм искам, Господи!

               За да забравя... Очите на Оня,

който - още от рано днес,

мирише

на тамян... И на вино.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...