17 июн. 2011 г., 09:55

Днес е така

696 0 6

Днес времената са мършави.

Щастието е оглозган кокал.

Ценностите са на привършване.

Надеждите ни напускат с вопъл.


Днес е срамно да се обичаме.

Даже роднини не са си мили.

Нежността глезотия наричаме

и плачем като крокодилите.


Честността се крие от себе си.

Доверието боледува.

Добрият жест няма последици.

Състраданието петак не струва.


Днес времената са мършави.

Защо е тъй, дявол го взело?

Дон Кихотовците сме си все същите,

а Санчо Панса пое за село...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Струвами се, че ни поограбиха и това е основната причина стихът ти да звучи повече от реално...Лъжата е начин за оцеляване в нашата действителност...Хареса ми, много...
  • Как ще е без последици добрият жест,Нинче?
    Нали знаеш-няма ненаказано добро..
    Времената може и да са мършави,важното е ние да не сме!
  • Промените към описаната картина бяха толкова бързи ,че много от по-възрастните не могат да се впишат.Но не бяха неочаквани...Поздрав за хубавия стих!А добрият жест понякога може да носи главоболия за даващия.
  • Наистина е много точно стихотворението ти
  • нашето днес...
    макар и тъжно, и бездуховно..
    но знам, че Санчо Панса ще се върне..
    Нина, сърдечен поздрав за хубавия стих..

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...