Днес си глобен

Днес си глобен

с още един ден.

Какво ще правя?

Не ща да забравя...

Над шапката ми дъжд от цветове.

Под обувките ми хрущят листа.

Под ботушите ми хрупа сняг.

Стъпалата ми усещат топлите скали, обливани от морето...

Но как се биха заличили,

дори не биха ми простили

за тази моя единствена визита,

кой ще да ме попита?

Само аз си зная и ще си трая...

Днес си глобен с една година.

Сега накъде да замина?

За тази чужда земя

някои хора не ги е еня.

Но знам кой път ще хвана...

Всъщност, тук ще остана.

Отивам на първото място де що видя,

хич дори няма да го диря.

Тук.

Където ще живеем с моята душа.

Уви, ще се наложи да го построя сам.

Ела насам...

И виж...

Местенце мое, скривалище, тайник

градим.

Навън ще излизам.

Ела с мен.

Върви до мен.

Лято - отиваме на някое място свято.

Пролет - ще поливам чудната градина.

Есен - разходки по килим живописен.

Зима - завивам те с бели завеси.

Ще се прибирам.

Променен.

Изграден.

Моля, не желая да бъда глобен още година, месец

или ден.