7 dic 2015, 23:25

Днес си глобен

  Poesía
514 0 0

Днес си глобен

 

Днес си глобен

с още един ден.

Какво ще правя?

Не ща да забравя...

Над шапката ми дъжд от цветове.

Под обувките ми хрущят листа.

Под ботушите ми хрупа сняг.

Стъпалата ми усещат топлите скали, обливани от морето...

Но как се биха заличили,

дори не биха ми простили

за тази моя единствена визита,

кой ще да ме попита?

Само аз си зная и ще си трая...

Днес си глобен с една година.

Сега накъде да замина?

За тази чужда земя

някои хора не ги е еня.

Но знам кой път ще хвана...

Всъщност, тук ще остана.

Отивам на първото място де що видя,

хич дори няма да го диря.

Тук.

Където ще живеем с моята душа.

Уви, ще се наложи да го построя сам.

Ела насам...

И виж...

Местенце мое, скривалище, тайник

градим.

Навън ще излизам.

Ела с мен.

Върви до мен.

Лято - отиваме на някое място свято.

Пролет - ще поливам чудната градина.

Есен - разходки по килим живописен.

Зима - завивам те с бели завеси.

Ще се прибирам.

Променен.

Изграден.

Моля, не желая да бъда глобен още година, месец

или ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Изи Кайт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...