4 дек. 2010 г., 23:39

До Бог

1.4K 0 2

Всяка наша стъпка,

всеки наш жест,

всяка наша тръпка

и всяка нова вест.

 

Какво ще стане и кога,

дали приятели ще ни помагат,

а може би животът ни ще е тъга

и душите ни ще страдат...

 

Събата ни не е една,

има лоша и хубава страна.

Животът ни е планина,

пълна с радост и тъга.

 

Ничий живот не е лесен,

такава е всяка съдба,

пътят, по който вървиш, може да е труден и тесен,

и да няма друга пътека - ни една.

 

Но Бог те е създал.

Имаш мисия за света.

Каквато и съдба вятърът да ни е довял,

дори трудностите да са дъги лета.

 

- Но, Господи, защо животът е такъв?

Ти ли определяш всяка моя стъпка?

Защо дори ни показваш пътя на греха?

Ще простиш ли всяка моя лоша постъпка?

 

Господи, защо ни караш да вървим по пътя на греха?

Всеки от трудностите скрил се е там,

и всеки има страха

да не остане в ада сам.

 

Ти дали ще простиш,

ти дали имаш такова сърце,

в което всеки простен грях държиш?

Дали има човек, чийто сърце да е като перце?

 

Боже, за всички грехове на всеки искам прошка!

Знам, че е трудно да искам от теб това,

знам, че всеки може да прави пак грешка след грешка

и не искам всичко от теб сега.

 

Моля те, прости на всеки, който няма

да повтори всеки свой грях,

или знае, че е допуснал грешка голяма,

който от ада има страх.

 

Знай, че животът на всеки е труден

и моля те, в сърцето на всички прошепни,

че трудният път не е вечен,

кажи, че не искаш да е безгрешен, моля те, кажи!

 

Кажи на всеки да не се предава,

да знае, че по пътя си трябва да върви,

да знае, че пътеката му ще го зарадва

и че е правилната кажи!

 

Нямам право от теб да искам нещо, знам,

знам, че си добър,

и че на всеки, който заслужава,

ще му дадеш голям дар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Ели... за съжаление...
    Би могло да се получи много хубав стих...
  • Повърхностен, клиширан религиозен екзистенциализъм, напудрен с филантропия. Освен да се прекръстя и да прехапя език, за да не кажа нещо небогоугодно за този... стих?, друго не ми остава.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...