До Бог

Всяка наша стъпка,

всеки наш жест,

всяка наша тръпка

и всяка нова вест.

Какво ще стане и кога,

дали приятели ще ни помагат,

а може би животът ни ще е тъга

и душите ни ще страдат...

Събата ни не е една,

има лоша и хубава страна.

Животът ни е планина,

пълна с радост и тъга.

Ничий живот не е лесен,

такава е всяка съдба,

пътят, по който вървиш, може да е труден и тесен,

и да няма друга пътека - ни една.

Но Бог те е създал.

Имаш мисия за света.

Каквато и съдба вятърът да ни е довял,

дори трудностите да са дъги лета.

- Но, Господи, защо животът е такъв?

Ти ли определяш всяка моя стъпка?

Защо дори ни показваш пътя на греха?

Ще простиш ли всяка моя лоша постъпка?

Господи, защо ни караш да вървим по пътя на греха?

Всеки от трудностите скрил се е там,

и всеки има страха

да не остане в ада сам.

Ти дали ще простиш,

ти дали имаш такова сърце,

в което всеки простен грях държиш?

Дали има човек, чийто сърце да е като перце?

Боже, за всички грехове на всеки искам прошка!

Знам, че е трудно да искам от теб това,

знам, че всеки може да прави пак грешка след грешка

и не искам всичко от теб сега.

Моля те, прости на всеки, който няма

да повтори всеки свой грях,

или знае, че е допуснал грешка голяма,

който от ада има страх.

Знай, че животът на всеки е труден

и моля те, в сърцето на всички прошепни,

че трудният път не е вечен,

кажи, че не искаш да е безгрешен, моля те, кажи!

Кажи на всеки да не се предава,

да знае, че по пътя си трябва да върви,

да знае, че пътеката му ще го зарадва

и че е правилната кажи!

Нямам право от теб да искам нещо, знам,

знам, че си добър,

и че на всеки, който заслужава,

ще му дадеш голям дар!