4 янв. 2019 г., 08:50  

До дъното на душата 

  Поэзия
646 5 5

До дъното, в душата моя стигнах,

до дъното дълбах безспирно аз.

От толкова обръгване притихнах

и раните превърнаха се в страст.

 

Обръщах го с хастара му – живота,

поемах нежност, радост и мечти.

Намирах, тук – надежда, там – охота,

във проходите – екот на лъжи.

 

Застигах завист, злоба и печал

и учех се как в мен да не попиват.

До дъното се спуснах полуцял,

горчилката във чашите изпивах.

 

Сега съм в "кота нула" и стоя,

душата има своите предели.

Кажете как ще мога да се спра,

разровя ли – отдолу дупки цели.

 

Нима съдбата отреди това –

аз целият съм вече на решето.

И всяка, даже мъничка сълза,

облива до удавяне сърцето!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??