До дъното на душата
До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота,
поемах нежност, радост и мечти.
Намирах, тук – надежда, там – охота,
във проходите – екот на лъжи.
Застигах завист, злоба и печал
и учех се как в мен да не попиват.
До дъното се спуснах полуцял,
горчилката във чашите изпивах.
Сега съм в "кота нула" и стоя,
душата има своите предели.
Кажете как ще мога да се спра,
разровя ли – отдолу дупки цели.
Нима съдбата отреди това –
аз целият съм вече на решето.
И всяка, даже мъничка сълза,
облива до удавяне сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
