15 дек. 2010 г., 14:27

До кого се събуди?

643 0 1

... или Въпроси към заклеймената

~

 

До кого се събуди днеска, малката?

Под чие легло ти бяха обувките?

До чий блок закара те свалката?

"Аз не съм такава"... Кой ти чу преструвките?

 

И какво криеш във погледа тъмен?

Кого приветстват ръцете ти скрито?

Обичаш ли? Познаваш ли блясъка лунен?

И било ли е сърцето ти разбито?

 

И колко пъти? А сега дали е цяло?

И дали все още го има?

На колко мъжки сълзи си се смяла

и дали си взела ума на мнозина?

 

А довечера до кого ще заспиш?

И дали ще запомниш къщата?

След всяко сърце, което раниш,

оставаш ли някога същата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя, всъщност, едва ли заспива...
    Притихнала, просто чака... да съмне.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...