ScarletSun
125 результатов
"Дами и господа от випуск '97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви предложа само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло."
~Кърт Вонегът пред студентите, завършващи МИТ през 1997
Мажете се с плажно масло.
Топлината
изгаря до болка. ...
  416 
О, дай ми вече солени дни и късни нощи!
Бели устни на фона на червени лица.
(Пак ще изгаряме. Забравяме още
подробности като слънцезащитни масла.)
О, дай ми морска сол по езиците ...
  270 
Тихо, любов. Идвай на пръсти.
Не натискай звънеца. Не викай.
Пред вратата оставяй обувките мръсни
и тихичко влизай.
Тихо, любов. Не ме викай по име. ...
  319 
Да горя -
да горя в най-синия пламък в живота ми,
да горя неистово,
да дишам от пламъци пушека и
жарта ...
  321 
Ела. Отдавна слънцето изгря.
Ела и ми стопли ръцете.
Ела при мене. Нека да заспя
в ръцете ти. Да, там ми е сърцето.
Отново не съм спала през нощта. ...
  405 
Снимки от лятото. Имена в указатели.
Стари текстови съобщения.
Настройка във фейсбук "близки приятели".
Невероятни замазващи умения.
Електронни усмивки. Пост на стената. ...
  314 
Не ме спирай, ако внезапно разперя криле.
Когато пея, пей с мен - макар и да пея фалшиво.
Когато ми се спи, безмълвно протягай ръце.
Целувай ме по челото. Нежно и мълчаливо.
Пий рома без лед и без кока-кола на масата. ...
  331 
обичам те.
Безкрайно се уплаших от очите ти,
които ми се взираха в душата.
Сега без страх заспивам във ръцете ти.
Сега със теб е нежна тишината. ...
  421 
"... faith, trust and pixie dust!"
~"Peter Pan", J.M. Barrie
Once upon a time I knew that I could fly.
No big deal, honestly, it wasn’t hard to do.
Think happy thoughts and pixie dust would lift you to the sky. ...
  782 
The jury’s out
Cold, stone-like faces with eyes like marbles
And lip-gloss smiles under fake eyelashes
And a book of labels for everyone
Slag or frigid ...
  538 
Вървяла съм по пътя и... безпътно.
Вървяла съм сама и с много хора.
Във библиотеката отляво бутнат
е пътят ми на лятото - история.
Пътепис, написан без пътека. ...
  742 
на Нели Я.
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...
  551 
С едната ръка те задържам до себе си,
а със друга те бутам назад.
Около нас виждам райските прелести,
а пред мен е бездънният ад.
Аз те искам до мен, аз те искам безкрайно, ...
  460 
Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...
  433 
Вдишвам нощта.
Асфалтът напоен е като гъба
със ароматна пролетна вода
и острота на изгорял бензин.
И мирисът на мократа трева ...
  381 
Не ме докосвай като че съм стъклена.
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш. ...
  416 
Не си мисли, че малко те обичам,
щом рядко виждаш моите очи.
Не мога лесно аз да бъда ничия,
ала в сърцето ми си само ти.
Че те обичам рядко ти ще чуваш ...
  480 
Ключът бе тука врътнат във вратата,
но тя бе винаги отворена за нас.
Тук никога не е царяла тишината,
а често пъти сме оставали без глас.
Тук можехме да пеем, без да се срамуваме, ...
  355 
по "Последна радост" на Йордан Йовков
Люцкан гори в червени пламъци,
а дъжд цветя краси трупа му жален.
Букет бегонии, сияйни в росни блясъци,
живот желае - Богу веч предаден. ...
  1056 
вдъхновено от прекрасното изпълнение на Евгени Х. и прекрасните жени, които му написаха сценария
  458 
посветено на младите шофьори, взетите листовки, ядосаните изпитващи, новите хоризонти и зелените светофари
Замъглени погледи и свалени стъкла,
по бронята капки дъжд свирят симфония.
В огледалото странично се оглежда света
със цялата си звучна човешка какафония. ...
  320 
Не можеш вятъра да уловиш във шепа,
да спреш пороя, полета на птицата,
в затвор да сложиш бурята свирепа,
на буен кон да укротиш копитата;
не можеш сложи мяра на безмерното, ...
  412 
Под кръстовете се събира прах
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
  353 
Превърнахме се всички във статистика.
Живота водим вече на хартия.
Документацията май вече по е истинска,
от всички чувства, дето зорко крием.
Превърнахме се... в стадо от овчици. ...
  348 
Едно безсмислено, остатъчно докосване.
Усмивки, неочаквано учтиви.
Приятелството подлежи ли на износване?
Днес наш'те цветни улици са сиви.
На стадиона днес е твърде чисто - ...
  525 
От рими изтъкани са ръцете ти.
Говориш в най-любимия ми ритъм.
Метафори безвремеви - очите ти.
Във всяка строфа ти се сгушваш скришом.
Целувките ти - всяка е куплет ...
  468 
Обичам да заспивам във ръцете ти -
светът да бъде приказно владение
от твои истини
и мои сънища,
и лунни отражения. ...
  582 
Във всяка вечер ще се гонят пеперуди,
подгонени от стреснато безмълвие
и нощен вятър.
В крилата им безспирно ще рисуваме
отвличането на Европа, ...
  497 
Не съм живяла дълго на земята
да знам коя съм, накъде вървя.
А бурята, безмилостна, крилата,
събаря клони в моята душа.
С очи сребристи гледа ме Луната, ...
  441 
Да се стряскам насън от очите ти, тъмните,
дето в мене уж гледат, а ми виждат душата;
да те търся до мен без успех по разсъмване,
като злобна орисница да се смее зората;
мисълта за теб да ми тича по миглите, ...
  521 
Да знаят децата ни кой е повел
бунта и гръмнал е първата пушка;
да знаят кога без ред и без цел
е ставал народът на кръв и на мръвка;
да знаят кой Ботев е, де е роден ...
  383 
Бездушен, безкраен, безцветен,
изгорен от пресъхнали сълзи,
към края върви си, небрежен,
със стъпки сурови и твърди.
Напукани устни се молят за влага, ...
  447 
на Б.
Тя бе красива, но напълно невъзможна.
Той - рицар във ръждясали доспехи.
Целувките ù - дяволски безбожни,
по нрав тя беше вълк във овчи дрехи. ...
  466 
Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно ...
  515 
Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...
  477 
От невъзможни мисли бягам още.
От страшни филми още се боя.
Сама заспивам тука нощем
и няма на кого да позвъня.
Да поразсее мисли нежелани ...
  384 
И колкото далече да отивам,
сърцето ми ще бъде вечно там -
прегърнало Родопа и Пирина,
и Рила, Странджа, родния Балкан.
И колкото и дълго да ме няма, ...
  387 
по "Гераците" на Елин Пелин
"Павле!" - тя викаше - безнадеждна, прокудена,
към тебе протегнала слаби ръце,
сиротна и малка, от теб развълнувана,
с треперливо и влюбено нежно сърце. ...
  691 
Калифорния тази вечер ще мълчи.
И Англия, смутена, ще притихне.
Париж, смълчан, угаснал, ще заспи
и в цяла Индия чак глъчката ще стихне.
Египет ще се скрие в пирамидите. ...
  528 
Сънувах те снощи.
Счупих всички часовници,
убих всички петли,
застрелях всички кукувици,
спрях всички ветрове, ...
  540 
Предложения
: ??:??