Тази нощ, до себе си легнах
и не можах да заспя, защото играх,
и си говорих, и се протегнах,
и си се заливах от смях.

После се питах:
- Ти ли си тази, 
която на другите даваш акъл?
Завивките си изритах,
под нея, ни бръчкаше дребен чакъл.

- Никой не иска твойте съвети.
Заспивай спокойно, пръстта е заспала!
Луната обаче, в очите ми свети,
а мене ме няма до себе си цяла.

Помолих се мълком на себе си:
- Спри се! Смири се и..., дай да заспим!
Играта не може да върне игрите,
със приказки, нищо не ще променим!

И пак се протегнах...
Усетих, че леко се плъзнах до себе си - цяла.
Протяжката тъй сладичко ме налегна...
И сутринта... се намерих до себе си, спала.