Тази нощ, до себе си легнах
и не можах да заспя, защото играх,
и си говорих, и се протегнах,
и си се заливах от смях.
После се питах:
- Ти ли си тази,
която на другите даваш акъл?
Завивките си изритах,
под нея, ни бръчкаше дребен чакъл.
- Никой не иска твойте съвети.
Заспивай спокойно, пръстта е заспала!
Луната обаче, в очите ми свети, ...