Как говорихме до вчера,

макар да беше виртуално.

Беше нашата афера -

така се чувствахме идеално.

Така се чувствахме преди.

Преди в онези наши дни.

Без тревога, без сълзи,

неразделни, но сами.

Душите двойно ни горяха.

Да се пускат, те не щяха.

От страстта ни полудяха.

Твърде рано край видяха.

Изгубихме по нещо двама,

ала толкова внезапно беше.

Мой до вчера, днес те няма.

Пак ни времето делеше.

На твойта майка виках мама.

Разбрахме или късно беше.

Шансът втори не помага. 

На ухо раздяла ми шептеше.