p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
4 февр. 2017 г., 12:55

Добрата самота 

  Поэзия » Философская
308 1 2

Добрата самота

 

Все повече обичам тишината,
уюта на добрата самота,
расте в душата ширината,
и космоса, и вечността.

 

Приветствам слънчевото време
и всички приливи в кръвта,
и непомръкналата нежност,
и щедрите дълбоки синева.

 

Не винаги са нужни ветрове,
не винаги дъждът е топъл,
но у дома светът зове, зове...
зове сърдечния заветен вопъл.

 

Стихийно вдигам ятаган
на всичките коварни мисли,
на всичките крадци в съня –
жадувам хоризонти чисти.

 

Над вечни радости и драми
вали безценна светлина,
понякога прииждат  урагани,
но тук е светло у дома.

 

Все повече обичам тишината,
утеха е добрата самота,
дочувам пулса на недрата,
на космоса, на вечността.

 

 

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сам, но не самотен - всеки има нужда от лично пространство!
  • На фона на "добрата самота"тези"вдигнати ятагани" ми приличат на стихийно бедствие.
Предложения
: ??:??