Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?
Добрите думички при мен са.
Когато гледаме света,
като със шарени перденца,
с тях крия лошите неща.
С тях ръкавица си оплитам,
сълзата бърша настрана.
Ако случайно ме попитат,
да отговарям: няма, на!
Съмнявам се дали е редно,
но нямаше да издържа
без тия думички да гледам
и мръсотия, и лъжа.
Оттатък няма да ги мъкна.
Ще ги оставя ето тук.
Да може, след като си тръгна,
да свършат работа на друг.
© Райчо Русев Все права защищены