16 мар. 2017 г., 13:10

Добър ден,мамо

1.1K 4 16

Добър ден, мамо! Аз съм това.
Все отлагах до тебе да пиша.
Все отлагах за другия път
и сълзи, и прегръдки. И скришом
се надявах да стигнеш до мен
като паяк по нишка от прежда,
като птица до свойто гнездо,
като жаркият лъч на надежда.
Ала ти не дойде. И сега
аз празнувам с писалката само.
И с трепереща детска ръка
пак изписвам "Обичам те, мамо".
Нежелана ли бях, та на смет
бях изхвърлена. Вещ непотребна.
И пришита към мен - за късмет
беше твойта милувка последна.
Добър ден, мамо! Ти си далече.
Имаш дом и семейство. Дечица.
И години наред не понечи
да протегнеш към мене ръчица.
Пее вятъра в мен - на фалцет.
И опява погребано минало.
Днес ти пиша писмо. Да си спомнrш,
че отдавна и мен ме е имало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jane Doe Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не се извинявай за нищо.Всички тук внасяме по нещо лично в творбите си,или намираме личното в други-чужди стихове.Всичко може да бъде лично.Преживяното.Съпреживяното.Споделеното.Благодаря,Ирина,за споделеното от теб!
  • Лора,Ще кажа по-различно нещо,може би:
    Тя -майката е тази,която и не спи,
    и с ласки те обгръща,когато ти тежи
    И ще помилва мястото,което те боли...

    Тя,"чуждата",що свои рожби няма-
    за теб е давала по много от сърце
    и нощем с песен да заспиш те е люляла,
    целувала е нещото,което те боли...

    А другата,рожденната недей да обвиняваш
    принудена е,може би да е била,
    за да те остави и не се съмнявай-
    тя също ти е майка,а не ""лошата" жена!

    Извинявай,Лора,ако стиха ти е хипотетичен,а аз го коментирах като личен.....
  • Благодаря,Латинка!
  • "Пее вятъра в мен - на фалцет.
    И опява погребано минало."
    Изстрадано,тъжно и замислящо!...
  • Гавраил,Никола,Сис,благодаря от сърце!
    И да,много хора не заслужават обичта ни,но въпреки това ги обичаме.Няма как да наложим контрол на сърцето!То си знае...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....