Добър ден,мамо
Добър ден, мамо! Аз съм това.
Все отлагах до тебе да пиша.
Все отлагах за другия път
и сълзи, и прегръдки. И скришом
се надявах да стигнеш до мен
като паяк по нишка от прежда,
като птица до свойто гнездо,
като жаркият лъч на надежда.
Ала ти не дойде. И сега
аз празнувам с писалката само.
И с трепереща детска ръка
пак изписвам "Обичам те, мамо".
Нежелана ли бях, та на смет
бях изхвърлена. Вещ непотребна.
И пришита към мен - за късмет
беше твойта милувка последна.
Добър ден, мамо! Ти си далече.
Имаш дом и семейство. Дечица.
И години наред не понечи
да протегнеш към мене ръчица.
Пее вятъра в мен - на фалцет.
И опява погребано минало.
Днес ти пиша писмо. Да си спомнrш,
че отдавна и мен ме е имало.
© Jane Doe All rights reserved.
