Добър вечер, Любов
Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов -
за душата ми истинска жажда и вопъл!
Спасителен мой благослов!
Съдба и Надежда, мой слънчев лъч топъл!
Моя Нежност копняна
от тези които безумно обичам...
Нетърпеливо припряна
Ти към мен или аз към тебе ще тичам?
Докато има ме
в себе си все ще те нося...
Моя Обич желана!
Дълбоко у мене живее дете
което неспирно задава въпроса
Радостта във живот без Любов
дали наистина Радост е?
И дали е живяна?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
