Докато дъх ми сред гръд си трепери,
докато топло е тяло от пепел и жар,
докато грее слънце и огън в пожари,
докато сърце ми плът си не жали,
ала в трепет живей,
любов ми
никой по-силно няма да люби и гали
от размечтана самотна искра -
аз и всяка моя мечта.
Ние по пътя сред пепел ще литнем,
за любов ни подарък себе си сал ще дарим
и в мрак от желание далек ще искрим.
Дано ни любов не забрави,
любов с красиви небесни очи!
Дано нас с величие и таз нощ тя да пожали…
И никой не ще те обича, небе мое, свят и мечти,
повече от тия жални сълзи,
къде сред лице ми блестят
и сънища чудни творят!
А когато дихание в мен не остане
и плът не ще съм в плътта,
намери из сиви алеи прахта ми
и нека с вятър да литне и тя,
че да чуят тия небеса
как обичала е само тебе мойта душа!!!
© Гергана Данаилова Все права защищены